Целите по качеството...
В практиката те често са проблем - "Откъде да ги вземем?" или "Как да ги измислим?"
Нека първо да тръгнем от идеята, че всяка фирма/организация си има свои цели и си ги "гони".
Даже и да не са записани, ръководствата си ги знаят или са им постоянно в съзнанието.
Че дори такива цели са твърде близки или почти еднакви в много фирми.
Звучат така ...
"Увеличаване на пазарния дял ..."
"Снижаване на разходите ... "
"Нарастване на печалбата ... "
"Повече нови клиенти ..."
"Задържане на съществуващи клиенти ... "
... сами ще се сетите и за още други подобни
"Тук няма "качество" изобщо!" - ще спори някой.
"Не! Всичко е качество!" - ще каже друг... и ще е по-скоро прав, защото не става дума само за качеството на продукта, но най-вече и на управлението.
Да потърсим някои ориентири. Те ще важат и за другите системи, но нека се спрем само на тези в системите по качеството ...
1) Не търсете тези цели непременно да са точно "по качеството", сякаш са някакви строго специфични и отделни, здраво свързани с нещо, което олицетворява "качество".
2) Не се напъвайте да ги правите измерими непременно с числови стойности, ако характерът на някоя цел е такъв, че не предполага числово изражение. Може да са измерими в стойности на степени (ниско, средно, високо), бинарни стойности (изпълнено, неизпълнено) или даже груби "векторни" показатели (регрес, застой, напредък), които показват само посока на ръст/спад, но без да става дума за някакви стойности - нито числови, нито в степени.
3) (във връзка с горното) В някои случаи вида измерител съответства на неопределеността или на обема и богатството на ноу-хау и като така той би трябвало да се мени. Тръгваме от типа "векторни" измерители, когато не сме сигурни как по-точно да измерваме. След натрупване на реален опит минаваме към измерители от типа "степен". Нататък, ако характерът на целта позволява, ще преминем от "степен" към "числови" измерители. Въпросът с типа "бинарни" измерители е ясен - няма какво да се коментира.
3) (във връзка с горното) В някои случаи вида измерител съответства на неопределеността или на обема и богатството на ноу-хау и като така той би трябвало да се мени. Тръгваме от типа "векторни" измерители, когато не сме сигурни как по-точно да измерваме. След натрупване на реален опит минаваме към измерители от типа "степен". Нататък, ако характерът на целта позволява, ще преминем от "степен" към "числови" измерители. Въпросът с типа "бинарни" измерители е ясен - няма какво да се коментира.
3) Потърсете целите по качеството най-напред сред фирмените цели - т.е. сред тези цели, които реално ръководството гони и е заинтересувано да се постигат. Почти всяка една фирмена цел може или пряко да се пренесе (1:1) на "територията" на системата по качеството, или се пренася във вид на производна на фирмената цел. Друг въпрос е, че тези фирмени цели, ако ги търсите написани, може и да не ги намерите. Затова - просто поговорете с шефа.
4) Цели по качеството - ако искаме да са максимално близки по съдържание до заложеното в стандартите, ще трябва, преди да посегнем да формулираме цели, да се запознаем по-внимателно с някои дефиниции (вижте постинга "Цели по качеството ли са "търговските цели"?").
Има и друг проблем в практиката - отношението на някои одитори, когато проверяват цели... Критикуват ги!
1) Критикуват безпринципно цели. Казват - "Това не може да Ви бъде цел по качеството!"
2) Критикуват измерители на цели - "Този измерител не Ви върши никаква работа!"
3) Изискват непременно измерителите да са числови...
4) Не виждат целите като особен вид формулировка на ползи, които фирмата иска да постига. Така някои цели им се струват странни, привличат любопитството им и се налагат разяснения, чийто смисъл често не достига до съзнанието на одиторите, просто защото са външни човеци. Дискусиите по такъв тип цели, подклаждани от одитор, могат силно да изнервят хората и да смъкнат до нула доверието в процеса на одит.
По повод на 1) и 2) ... И друг път е ставало дума, че Политиката по качеството и Целите по качеството са малко по-особена материя в системата по качеството. Материя, зад която стоят идеи, дух, воля и прави тези два елемента на системата "свещена територия", недосегаема за "дълбокомислени" закачки от типа "Каква е тази Ваша Политика... " или "Това не може да Ви е цел... ".
Трябва да се помни добре, че стандартът дава за политиката два вида изисквания - изисквания за управление и изисквания за съдържание. При това тези последните са малко и са достатъчно общи. Така става ясно - една фирма/организация може да си има каквато иска политика. Или с други думи - нека одиторите се занимават само с изискванията за управление
За целите нещата са подобни. За тях пък стандартът дава изисквания само за управление - да са измерими, да се декомпозират по нива и функции и т.н. Какви ще са целите - фирмата сама си решава и каквото си е решила - всеки "козирува" и ги признава.
Политика? Цели? No comments!
4) Цели по качеството - ако искаме да са максимално близки по съдържание до заложеното в стандартите, ще трябва, преди да посегнем да формулираме цели, да се запознаем по-внимателно с някои дефиниции (вижте постинга "Цели по качеството ли са "търговските цели"?").
Има и друг проблем в практиката - отношението на някои одитори, когато проверяват цели... Критикуват ги!
1) Критикуват безпринципно цели. Казват - "Това не може да Ви бъде цел по качеството!"
2) Критикуват измерители на цели - "Този измерител не Ви върши никаква работа!"
3) Изискват непременно измерителите да са числови...
4) Не виждат целите като особен вид формулировка на ползи, които фирмата иска да постига. Така някои цели им се струват странни, привличат любопитството им и се налагат разяснения, чийто смисъл често не достига до съзнанието на одиторите, просто защото са външни човеци. Дискусиите по такъв тип цели, подклаждани от одитор, могат силно да изнервят хората и да смъкнат до нула доверието в процеса на одит.
По повод на 1) и 2) ... И друг път е ставало дума, че Политиката по качеството и Целите по качеството са малко по-особена материя в системата по качеството. Материя, зад която стоят идеи, дух, воля и прави тези два елемента на системата "свещена територия", недосегаема за "дълбокомислени" закачки от типа "Каква е тази Ваша Политика... " или "Това не може да Ви е цел... ".
Трябва да се помни добре, че стандартът дава за политиката два вида изисквания - изисквания за управление и изисквания за съдържание. При това тези последните са малко и са достатъчно общи. Така става ясно - една фирма/организация може да си има каквато иска политика. Или с други думи - нека одиторите се занимават само с изискванията за управление
За целите нещата са подобни. За тях пък стандартът дава изисквания само за управление - да са измерими, да се декомпозират по нива и функции и т.н. Какви ще са целите - фирмата сама си решава и каквото си е решила - всеки "козирува" и ги признава.
Политика? Цели? No comments!
