вторник, 22 юли 2014 г.

ISO 9001 - Някои неща относно целите по качеството...


Целите по качеството...
В практиката те често са проблем - "Откъде да ги вземем?" или "Как да ги измислим?"

Нека първо да тръгнем от идеята, че всяка фирма/организация си има свои цели и си ги "гони".
Даже и да не са записани, ръководствата си ги знаят или са им постоянно в съзнанието.
Че дори такива цели са твърде близки или почти еднакви в много фирми.

Звучат така ...
  "Увеличаване на пазарния дял ..."
  "Снижаване на разходите ... "
  "Нарастване на печалбата ... "
  "Повече нови клиенти ..."
  "Задържане на съществуващи клиенти ... "

... сами ще се сетите и за още други подобни

"Тук няма "качество" изобщо!" - ще спори някой.
"Не! Всичко е качество!" - ще каже друг... и ще е по-скоро прав, защото не става дума само за качеството на продукта, но най-вече и на управлението.


Да потърсим някои ориентири. Те ще важат и за другите системи, но нека се спрем само на тези в системите по качеството ...

1) Не търсете тези цели непременно да са точно "по качеството", сякаш са някакви строго специфични и отделни, здраво свързани с нещо, което олицетворява "качество". 

2) Не се напъвайте да ги правите измерими непременно с числови стойности, ако характерът на някоя цел е такъв, че не предполага числово изражение. Може да са измерими в стойности на степени (ниско, средно, високо), бинарни стойности (изпълнено, неизпълнено) или даже груби "векторни" показатели (регрес, застой, напредък), които показват само посока на ръст/спад, но без да става дума за някакви стойности - нито числови, нито в степени.

3) (във връзка с горното) В някои случаи вида измерител съответства на неопределеността или на обема и богатството на ноу-хау и като така той би трябвало да се мени. Тръгваме от типа "векторни" измерители, когато не сме сигурни как по-точно да измерваме. След натрупване на реален опит минаваме към измерители от типа "степен". Нататък, ако характерът на целта позволява, ще преминем от "степен" към "числови" измерители. Въпросът с типа "бинарни" измерители е ясен - няма какво да се коментира. 

3) Потърсете целите по качеството най-напред сред фирмените цели - т.е. сред тези цели, които реално ръководството гони и е заинтересувано да се постигат. Почти всяка една фирмена цел може или пряко да се пренесе (1:1) на "територията" на системата по качеството, или се пренася във вид на производна на фирмената цел. Друг въпрос е, че тези фирмени цели, ако ги търсите написани, може и да не ги намерите. Затова - просто поговорете с шефа.

4) Цели по качеството - ако искаме да са максимално близки по съдържание до заложеното в стандартите, ще трябва, преди да посегнем да формулираме цели, да се запознаем по-внимателно с някои дефиниции (вижте постинга "Цели по качеството ли са "търговските цели"?").


Има и друг проблем в практиката - отношението на някои одитори, когато проверяват цели... Критикуват ги!
1) Критикуват безпринципно цели. Казват - "Това не може да Ви бъде цел по качеството!"
2) Критикуват измерители на цели  - "Този измерител не Ви върши никаква работа!"
3) Изискват непременно измерителите да са числови...
4) Не виждат целите като особен вид формулировка на ползи, които фирмата иска да постига. Така някои цели им се струват странни, привличат любопитството им и се налагат разяснения, чийто смисъл често не достига до съзнанието на одиторите, просто защото са външни човеци. Дискусиите по такъв тип цели, подклаждани от одитор, могат силно да изнервят хората и да смъкнат до нула доверието в процеса на одит.

По повод на 1) и 2) ... И друг път е ставало дума, че Политиката по качеството и Целите по качеството са малко по-особена материя в системата по качеството. Материя, зад която стоят идеи, дух, воля и прави тези два елемента на системата "свещена територия", недосегаема за "дълбокомислени" закачки от типа "Каква е тази Ваша Политика... " или "Това не може да Ви е цел... ".

Трябва да се помни добре, че стандартът дава за политиката два вида изисквания - изисквания за управление и изисквания за съдържание. При това тези последните са малко и са достатъчно общи. Така става ясно - една фирма/организация може да си има каквато иска политика. Или с други думи - нека одиторите се занимават само с изискванията за управление

За целите нещата са подобни. За тях пък стандартът дава изисквания само за управление - да са измерими, да се декомпозират по нива и функции и т.н. Какви ще са целите - фирмата сама си решава и каквото си е решила - всеки "козирува" и ги признава.

Политика? Цели? No comments!

Избор на консултант - има ли практически ориентир?

Със сигурност има! Или поне могат да се измислят, така че да са ефикасни - т.е. при прилагането им да няма нежелани отклонения и драматични разлики между избора и реалността...

На делова среща с потенциален клиент на първи план се изяснява въпроса "Как се прави система?". На втори план обаче почти винаги излиза въпроса за избор на консултант. Това проличава в момента, когато клиентът попита "Имате ли достатъчен опит с такива фирми като нашата?" Има си "стандартен" отговор на такъв вид въпрос. "То е все едно да боли зъб. Нали не обикаляте зъболекарите, за да намерите някой с достатъчно опит точно за този болен зъб?"
Всеки зъболекар  оправя всички зъби в цялата уста. Те не специализират по кътници, кучешки или други отделни видове зъби. Горе-долу така са и браншовете за консултанта ...

Ако говорим за консултации по стандартизираните системи за управление (ISO системите), то въпросите към кандидат-консултанта трябва да са в други посоки:
- освен с консултиране, занимавате ли се и с друга дейност (върти търговийка, кара такси, DJ)
- от колко години (без прекъсване!) сте консултант (не се става консултант за две-три години)
- по колко от ISO стандартите консултирате (само ISO 9001? Колкото повече, толкова повече :)
- в колко различни бранша сте били консултант (браншовото разнообразие обогатява)
- кои са най-добрите (големи или най-интересни) Ви проекти (има ли с какво да се похвали?)
- какви референции може да представите (има ли кой да го похвали?)
- има ли квалификация на одитор от трета страна (ако има - изпитван е дали знае стандарта)

Ключовият въпрос е "В колко различни бранша сте били консултант?" и той, в известен смисъл, е съвсем обратен на "Имате ли опит в нашия бранш?"

Ако консултантът е работил в повече от десет (примерно!) бранша, това му дава здрава основа да интерпретира гъвкаво изискванията на стандартите към всеки нов бранш.

Консултантите би трябвало да се борят да поемат клиенти от най-различни и нови за тях браншове, за да заострят и обогатяват способностите си да намират точно подходящите решения чрез интерпретации на иначе общите (отнасящи се до всички) изисквания на ISO стандартите. Такива консултанти са за предпочитане пред "специализираните" си колеги, които, впрочем, може вече да са пострадали от "вируса на шаблона". Пък и специализираните в някакъв бранш консултанти едва ли имат някакви шансове да познават работата на клиентите си по-добре от тях самите... Освен ако наистина са широко известни и доказани експерти...

П.С. В момента по радиото са пуснали концерта за цигулка в ре-мажор от Бетовен...
Единственият му концерт за цигулка. Няма друг. Преди да го композира, той не е имал никакъв, съвсем малък дори, опит с концерти за цигулки. Просто си е имал опит да композира!