(Новият ISO 9001:2015 - Какво му липсва и кое му е в повече?)
Като тътен от пролетна буря се носи еуфория от появата и започналото прилагане на "новия стандарт". И все повече стават хората, които не крият притесненията си, след като са били опърлени от горещи хвалби за НОВОТО в стандарта. Сещате ли се кои хвалят новия стандарт?
Такова поведение ни е познато. Имаше ли еуфория когато версия 1994 премина в 2000? Имаше, но не толкова еуфория, колкото облекчение и предпазлива радост, че се махнаха досадните двадесет (толкова ли бяха?) задължителни процедури. Имаше ли еуфория, когато версия 2000 премина в 2008? Да имаше. Но сега тази по повод старата 2008 и новата 2015 е връх на всичко.
Истината е, че човек, ако се вгледа, става интересно. Да видим. Най-преди е нямало фигурата на "представител на ръководството". После се появява (2000 - аплодисменти!). След това идва уточнението "Трябва да е действителен член на висшето ръководство" (2008!). А сега (в 2015) - ами, няма го! Стана пак както най-преди (Има колебаещи се - да аплодират или да си траят!)
Тези, които разпалено ни убеждаваха колко е важен представителя, сега, пак разпалено, ни казват защо можело и без него. Така се била засилвала ролята и отговорността на баш-висшето ръководство. Тази история с представителя прилича на състезание по канадска борба. Все едно че в ТС 176/SC2 има хора "за" и други хора "против" представителя. И когато някой победи, в следващата версия победеният си иска реванш и го печели.
Подобна съдба сполетя и резултата от процесите - т.е. продуктите. Този "резултат" най-напред беше "продукт или услуга". После стана само "продукт". Сега - познайте ... Познахте, нали?
А че ролята на висшето ръководство едва ли е толкова засилена виждаме не само по това какви са "новите" изисквания, но и по един важен индикатор. Той е мястото на "стратегическото решение". Преди (2008) то беше забутано в т. 0.1, която надали някой чете, защото там нямало изисквания. Но поне имаше израза "трябва да бъде". Сега (2015), поради голямото засилване на ролята на ръководството, "трябва да бъде" го няма, а на негово място (пак в т. 0.1) има "е". Сякаш се приема за даденост. Казват - "Ако го поставим като изискване, то това няма как да се одитира." Няма ли? Само че е важно да се знае "Одитира се не каквото може, а каквото трябва"
...
...
(ще продължава ... )
