У нас има не една организация за разкриване, изучаване, опазване и
демонстриране на културното, във всичкото му аспекти, наследство. Те са
несъмнено полезен за страната ни терен за дейности, чрез които храним и усилваме
чувствата си на национална гордост и черпим сили и вдъхновение за развитие и
доказване в полето на културните ценности.
Онова, което пропускаме, може би поради забрава и неразбиране, е да обърнем
също толкова внимание и грижи за онова, което в света наричат „индустриално
наследство“. Като че ли се забравя, дай Боже да не се подценява, това че в
редица случаи създаването на нов продукт или нова технология или иновационен
пробив става с не по-малко по сила, но с друг вид творческо усилие.
Постиженията на учени, инженери и технически специалисти са не по-малко ценни
за националната ни съкровищница, макар някои от тях, гледани със сегашните ни
разбирания, да сме склонни да осъждаме като наивни и остаряли по неписаните
критерии на настоящето. В наши дни е много лесно да видиш като експонат в музей
кости от динозавър, но едва ли някой някъде се е погрижил да запази и да покаже
на поколенията, например, първият български транзисторен радиоприемник. И още –
да се е погрижил имената на хората, които са го проектирали и произвеждали, да
бъдат запазени. Това беше само пример, а иначе постиженията на българските
учени, инженери и техници са хиляди, а стотици от тях заслужават да бъдат
грижливо опазени. Само на места има отделни опити да се съберат и покажат ценни
образци на инженерната мисъл, но няма нито един акт на сериозна национално
представена институция в полза на нашето индустриално наследство. Оставаме
пасивни пред акциите и инициативите на европейско равнище и не е известно какво
е отношението ни към Резолюция 1924 (2013) на Съвета на Европа – „Industrial
Heritage in Europe“ и към активността
на ред национални, европейски и световни организации.
Наложително е да се направи нещо, да се започне дори с малко, но с
настойчивост:
·
за
законова уредба в полза на издирване, изучаване и опазване на българското
индустриално наследство и паметта за хората, които са го създавали;· за национален регистър на техническите постижения и хората, които са ги създали;
· за създаване на българска широко представена организация;
· за взаимодействие с европейските и световни структури;
· за създаване на фирмени, регионални и национални експозиции;
· за издирване на хора-носители на паметта за индустриалните върхове в страната;
· за пропагандиране сред обществото на постиженията на българската техническа мисъл и за включване на темата „индустриално наследство“ в техническите учебни заведения.
Да действаме!
