ISO 31000 и Черния лебед

Ще опитомим ли Черния лебед с помощта на стандарта ISO 31000?

Една сутрин ни носи изненада – виждаме как черен лебед си се разхожда спокойно в двора ни.

Може ли да си опитомим черен лебед? Бързият отговор е „Не!“. Всъщност, за какво става дума? Сянката на черния лебед се явява за пръв път, и за кратко, в античността, но се мярка още няколко пъти в средновековието и, като по чудо, остава и до наши дни, но вече лишена от енигматичност и драматизъм – вече се знае, че най-напред в Австралия са открили черни лебеди и в днешни времена те не са някакво чудо, но останаха само като метонимия. Преименуването на явления и събития, често поетично и картинно, е похват в литературата, понякога и в други изкуства (да си спомним „Лебедово езеро“ на Чайковски). Нарича се „метонимия“. А е почти закон „Черен лебед“ да се свързва с най-мрачната палитра от катастрофи, коварство, измами, лъжи, поругаване на клетви, а напоследък и с тежки „модерни“ престъпления, каквото е терора в най-голям мащаб. В наши дни експертите по управление на рискове са приели и употребяват по-широко понятието „Черен лебед“ от 2007 г., когато Насим Талеб издаде книга с такова заглавие и опита да определи кои явления и събития се вписват в понятието „Черен лебед“.

Старозагорска опера, "Лебедово езеро", Анелия Димитрова в ролята на Одилия

Никой не може да сбърка събитие от типа „Черен лебед“, защото такова събитие е много голяма, като последици, и съвсем неочаквана, като вероятност, изненада. И едва когато събитието вече е станало факт, чак тогава започват да стават ясни някои негови ранни признаци и индикатори. В този смисъл инфекцията „COVID-19“ за нас не е черен лебед поне по две причини – защото вече сме я видяли в Китай и защото си знаем, че вирусите са стар и вечен неприятел на човека. Може да се каже, че класическият „черен лебед“ не се повтаря и каца само веднъж в историята на човечеството. А това ни навежда на мисъл, че има и „сиви лебеди“, които може много да приличат, или по характер да са същите като черните, но с тази разлика, че имаме отпреди опит и знания, дори и частични да са, от вече преживяно някъде по света събитие „Черен лебед“.

Класическият черен лебед не може да бъде съчинен и измислен от хора, макар такива опити да са правени и то неведнъж. А в някои случаи се плаща висока цена за подобни измислици. Една такава беше очакваното събитие Y2K, което уж щеше да обърка всички компютърни системи.

Ние, хората, трябва да си знаем... има още и други черни лебеди, за които сега и през ум не ни минава, че могат да съществуват! Затова ще е успех да се измисли универсален подход, с който да реагираме смислено на „черни събития“ в две посоки – как да намалим тежестта и обхвата на последиците и какви индикатори да следим, за да сме сигурни, че лебедът няма да се върне.

И така, вече е ясен по-обстойният отговор на въпроса „Може ли да си опитомим черен лебед?“. Към краткия отговор „Не!“ ще добавим, че рутинното управление на рисковете, описано във вид на указания в стандарта ISO 31000, разчита на процес, в началото на който е информираността, като минимум – за сценарии на събития, за вероятността те да се случат и за последиците от тях. Нататък процесът разчита на оценяване по зададени от нас критерии, ранжиране, направено според наши приоритети и интереси и накрая – разработване и прилагане на план с дейности, които са прицелени да въздействат върху средата-източник на рискове, за да е „под контрол“.

Има ли полза от прилагане на стандарта ISO 31000 щом като той само указва как да прилагаме рутинен процес за овладяване на рутинни рискове? И тук има кратък отговор – „Има полза!“. Ще разберем каква е ползата, ако опитаме да изясним какво е „рутинни“ рискове. Наричаме ги рутинни, защото са резултати от събития, които не учудват никого, ако се случат. Те са рутинни, защото са се случвали в миналото на нас самите или и на други места, имат ясни индикатори и се знаят почти точно основните последици, ако се реализират. Рутинните рискове са типични и характерни за работните ни процеси и за бизнеса. В този смисъл няма нужда, дори може да се каже, че е порочно да се напъваме да измисляме някакви екзотични, откъснати от практиката ни, рискове. Ако си позволим да правим така, неизбежно изпадаме в болезнена рископатия.

Но леките форми на рископатия са полезни, особено за хора, които са с развито въображение.

И все пак – кои рискове може да считаме за рутинни?

Сами трябва да си отговорим на въпроса.

Ако проектираме и внедряваме ново изделие, рисковете може да са ... проектът да се оскъпи, да не даде резултат, да закъснее, изделието да не е функционално или надеждно.

Ако предприемаме инвестиция, рисковете може да са ... тя да е неуспешна, да се оскъпи, да остарее бързо, да изостане много назад спрямо другите.

Ако искаме да излезем на нов пазар ... Ако опазваме индустриална тайна ... Ако назначаваме нов или освобождаваме стар персонал ... Ако усвояваме нова технология ... Ако ...

Ясно се вижда, че овладяването на рутинните рискове, чрез предвидения в стандарта ISO 31000 процес, ще дава бързи и видими ползи в много посоки, при което обобщено може да се каже „Основната полза е в това, че по-сигурно ще се постигат поставяни цели“. Пренасочването на внимание в ежедневието, дори частично, към готовност да се реагира на измислени лебеди, ще е нелогично, даже вредно. Народът казва за такива случаи „Изтървал питомното, гони дивото!“

Ако стъпим на разбиране за процес като сбор от свързани управлявани дейниости, то процесът „Управление на рискове“ основно включва: комуникации, консултиране, установяване на контекст, идентифициране, анализиране, преценяване, въздействие, наблюдения и прегледи.

Процес „Управление на рискове“

Процесът е итеративен и се „превърта“ периодично толкова често, колкото сме решили в частта, която ще наречем „ядро“ (контекст, оценяване, въздействие). Ядрото е в постоянно двупосочно взаимодействие с постоянно поддържани във фонов режим осигуряващи процеса дейности по: комуникации и консултиране, наблюдения и прегледи, записване и докладване

Най-пряката полза „Постигани цели“ има и своя първа производна, а тя се състои в осъзнаването на смисъла и превръщането на процесното отношение към рисковете в навик и трайна култура. Не само на определено високо ниво в йерархията, а на всички равнища – резултат, в който стандартът ISO 31000 е прицелен, и може да даде точен тласък в правилна посока на исканото от други стандарти „Мислене, основано на рискове“. Защото мисленето не може да е хаотично.

Основаното на рискове мислене, веднъж подхванато и поддържано във фонов режим ще дава резултати и в ключови управленски действия като вземане на решения и подобряване на резултатността в работата и на процесите.

И още нещо – ISO 31000, веднъж усвоен, повдига завесата и помага много да се разберат добре и да се изпълняват изискванията на почти всички т. нар. „рискови“ стандарти. А това означава, че е възможно да се разработи и внедри универсален процес на управление на рисковете за всички видове стандартизирани системи за управление, които иска да поддържа организацията