Кой трябва да напише Политиката?

Ще срещнете хора, който казват че висшето ръководство трябва да напише политиката на системата за управление... Дали трябва да е така в действителност?

Да погледнем в БДС EN ISO 9001. Висшето ръководство предоставя доказателство, че е ангажирано по отношение на системата за управление на качеството, като определя политиката по качеството. (т. 5.1/b) Да, определя! Което не означава непременно написва.

По подобен начин стоят нещата и в другите стандарти за системи. 

В най-най-добрите случаи висшето ръководство не само ще определи (т.е. - изкаже, обясни, разтълкува, коментира, посочи, възложи за разработване) разбиранията си за качеството, но и ще седне да ги формулира в окончателен писмен текст. Имало е в практиката такива случаи, но те, за голямо съжаление, са твърде редки. Такива политики са пропити с волята и убежденията на шефа, които в най-концентриран вид казват "Тук, при нас, е така!" и не може да е иначе

По-често висшето ръководство ще определи по подходящ начин (виж по-горе) политиката, като остави (по-добре е да възложи!) написването другиму (нека да е на представителя на ръководството или на мениджъра на системата, или на работна група). При това, изглежда, на този "друг" ще има грижа да инициира подробен разговор с висшето ръководство, за да може то да направи нещо като "определяне" - да изкаже достатъчно свои разбирания и размисли. След написването се очаква висшето ръководство да прочете готовата писмена формулировка на политиката, евентуално да я редактира и накрая да я подпише в знак на присвояване на авторство. Макар да е тромав, този начин на действие е давал и ще дава добри резултати.

"Не правете това у дома си!" - отнася се най-вече за системи, правени по метод "бързата кучка".

Някой, комуто е възложено да се оправя с всичко по системата, сяда и написва като политика онова, което той си мисли, че висшето му ръководство мисли по въпроса. Идва консултант, който или пише политика както си знае, или вади отнякъде политика-сламка и с малко пипане прави политика. То е като да имаш сламка за чужда автобиография и по нея да напишеш своя.

При всеки цялостен одит на система, най-вече външен, одиторът среща висшето ръководство и прави с него разговор с основна насоченост "политика", "цели" и други знакови изисквания. Интересно е дали резултатът от този разговор се сравнява и съпоставя с писмените изявления на висшето ръководство, дадени в текста на политиката. И ако има разместени акценти, пренаредени приоритети или (не дай, Боже!) разминавания... какво ли констатира одиторът?

Дали не пропуснахме още в самото начало да уточним кой или кои са висше ръководство във всеки конкретен случай? Нека по този въпрос да отделим време по-нататък в друг пост...