четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Консултантът трябва да управлява клиента си, за да не стане точно обратното ...

А обратното е клиентът да поеме управление над консултанта...
Как е възможно това? Просто е - само че може да стане някак неусетно.

Още с първото си посещение при клиента консултантът вижда, че ръководството и хората във фирмата са твърде много заети. Работят яко! Ако пък случайно консултантът е дал вид, че не е разбрал това, все някой от фирмата ще му го каже ясно, категорично и в прав текст, от който се разбира, че "Нямаме никаква възможност сега да се занимаваме с това ISO ..."

Какво следва от това? 
Следват ето такива неща ...

1. Срещите на консултанта с хора от фирмата са пределно недостатъчни и кратки, така че той не получава цялата информация, която му трябва, за да се захване с проектирането на система.

2. Консултантът услужливо и с разбиране поема сам да разработи всички необходими за системата документи, при това с минимално или даже при никакво съдействие от клиента.

3. Хората от фирмата, а най-вече ръководството, нямат достатъчно време, за да прегледат предадените проекти на документи. Може даже да нямат никакво време за преглед, а имат време просто да подпишат документите "за да върви работата".

4. Накрая системата се получава като прост сбор от задължителни (т.е. изискваните от самия стандарт) документи, които в най-добрия случай са четени "по диагонала", камо ли да става дума за ангажирано, подпомогнато от консултанта, реално внедряване.

5. Че документите не са четени и обсъдени както трябва е по-малка беда. Друга беда е, че има доста неща, които не могат или не е подходящо да се пишат - консултантът трябва да ги каже в нарочен разговор и тази форма на предаване на знания, препоръки и внушения е доста по-ефикасна от купищата документи. Само че такива разговори просто не се получават или се претупват, или по време на разговора човекът отсреща слуша, ама с "половин ухо".

Това изброяване лесно може да стигне до точка десета, че и нататък ... Но няма смисъл да се продължава ... Защото и само това е достатъчно, за да се получи нежелания резултат.

За какво става дума?
Просто е - идва моментът, в който работата по така "изградената" система трябва да се представи пред одитор на Орган за сертификация. Вече се знае, че одиторът ще бъде на проверка един, два или три дена. Тези дни ръководството и всички във фирмата, колкото и да са заети, ги прежалват и, просто защото няма как, отделят цялото си време за одита и са в плътен контакт с одитора. "Той е човекът от когото всичко зависи да мине успешно!"

Одиторът, много е вероятно, да усети цялата работа - хората не си познават системата, а не я познават, защото не са я правили и не са я внедрявали както трябва. Не му е приятно това на одитора, но той най-често се опитва да спаси одита с цената на това, че му се налага да дава разяснения и да си помага, за да бъдат въпросите му правилно разбрани, с примери и с какви ли не коментари. В 99% от случаите одиторът казва неща, които и консултантът е могъл да каже, стига да е имало кой да го слуша когато е трябвало. Само че има няколко важни разлики.

1) За разлика от консултанта, който познава фирмата и работата на хората от няколко месеца, одиторът "опознава" фирмата само от тези няколко дни, през които одитира. Ако одиторът е бил в други подобни фирми това не помага особено за опознаването, защото всяка фирма си има специфики, а сляпото пренасяне на опит изкушава, но не се препоръчва. С две думи - рискът да се направят неточни и неподходящи изказвания е доста голям. Даже и да усетят това, хората във фирмата се оказват с недостатъчни "съпротивителни сили" или просто не искат да влизат в спор с одитор, защото се знае, че ще го загубят.

Липсата на съпротивителни сили за спор често поставя фирмите в изнасилено положение да правят неща, които са им казали - макар да не виждат разум и смисъл. "Така каза одитора!"
За съжаление, случват се такива неща. Даже се случва и ръководството рязко и сляпо (безкритично) да смени мнение или решение, върху което изначално е построена системата.
 
2) По-лошо е когато одиторът каже точно каквото трябва. Защо? Защото отсреща хората вече не го слушат с "половин ухо", а го "гледат в устата какво казва". И не само това - те разбират какво им се казва и даже се радват "Я, че то било толкова ясно и просто!"

3) Но най-лошо е ситуация (2) да се разиграе в присъствие на консултанта. Консултантът знае, че не е страна по одита и си трае. И както си мълчи чува онова, което самия той е трябвало да каже, ама не е могъл ("Как да им кажа? Опитвах се, но ... те са толкова заети!") или пък го е казал, но никой не е обърнал внимание ("Да, да ... но сега имаме по-важни неща за вършене!").

Да резюмираме...
Ако си консултант трябва да направиш всичко възможно, за да те чуят и за да успееш да дадеш информацията, от която се нуждаят хората. Колкото и да са заети те, ще трябва да се отдели време и контактът да се реализира. От честотата и плътността на взаимодействията "клиент"-"консултант" зависи в крайна сметка качеството на цялата работа. В краен случай може да стане така, че консултантът да се оттегли от проекта, щом като вижда, че фирмата няма ресурси (човешки, време и други) да се заеме сериозно с работа по проекта.

Ако си клиент на консултант задачата ти е да вземеш от консултанта всичко, което той може да ти даде, да го гониш непрекъснато за получаване на нови знания и за търсене на решения. Нали за това си даваш парите ... Няма никаква файда да демонстрираш колко много си зает, колко много и колко важна работа вършиш. Или, ако правиш някакви демонстрации, то те всъщност се оказват свидетелство на това как не си способен да си организираш работата по проект, който сам си поискал и ти е нужен








        

Няма коментари:

Публикуване на коментар