(Не му е точно тук мястото, но все пак ...) "Индустриално наследство" - има ли то почва?

У нас има не една организация за разкриване, изучаване, опазване и демонстриране на културното, във всичкото му аспекти, наследство. Те са несъмнено полезен за страната ни терен за дейности, чрез които храним и усилваме чувствата си на национална гордост и черпим сили и вдъхновение за развитие и доказване в полето на културните ценности.

Онова, което пропускаме, може би поради забрава и неразбиране, е да обърнем също толкова внимание и грижи за онова, което в света наричат „индустриално наследство“. Като че ли се забравя, дай Боже да не се подценява, това че в редица случаи създаването на нов продукт или нова технология или иновационен пробив става с не по-малко по сила, но с друг вид творческо усилие. Постиженията на учени, инженери и технически специалисти са не по-малко ценни за националната ни съкровищница, макар някои от тях, гледани със сегашните ни разбирания, да сме склонни да осъждаме като наивни и остаряли по неписаните критерии на настоящето. В наши дни е много лесно да видиш като експонат в музей кости от динозавър, но едва ли някой някъде се е погрижил да запази и да покаже на поколенията, например, първият български транзисторен радиоприемник. И още – да се е погрижил имената на хората, които са го проектирали и произвеждали, да бъдат запазени. Това беше само пример, а иначе постиженията на българските учени, инженери и техници са хиляди, а стотици от тях заслужават да бъдат грижливо опазени. Само на места има отделни опити да се съберат и покажат ценни образци на инженерната мисъл, но няма нито един акт на сериозна национално представена институция в полза на нашето индустриално наследство. Оставаме пасивни пред акциите и инициативите на европейско равнище и не е известно какво е отношението ни към Резолюция 1924 (2013) на Съвета на Европа – „Industrial Heritage in Europe“ и към активността на ред национални, европейски и световни организации.

 В наши дни в обществото протичат процеси, който не помагат с нищо, а даже и вредят да се запази памет за индустриалните постижения от миналото. Смяната на собствеността на предприятията, промените в предмета им на дейност, залитането по новите технологии, окопаването на старите технически специалисти в пенсионното поле, криворазбраните грижи за екология, която обявява всичко старо за „опасни отпадъци“ за рециклиране и др.

Наложително е да се направи нещо, да се започне дори с малко, но с настойчивост:

·        за законова уредба в полза на издирване, изучаване и опазване на българското индустриално наследство и паметта за хората, които са го създавали;
·        за национален регистър на техническите постижения и хората, които са ги създали;
·        за създаване на българска широко представена организация;
·        за взаимодействие с европейските и световни структури;
·        за създаване на фирмени, регионални и национални експозиции;
·        за издирване на хора-носители на паметта за индустриалните върхове в страната;
·        за пропагандиране сред обществото на постиженията на българската техническа мисъл и за включване на темата „индустриално наследство“ в техническите учебни заведения.

Да действаме!