За политиките ...

В бизнеса, погледнат откъм разбирането за системите за управление, има много важни изисквания, за които май няма как да се напишат инструкции (как да ги постигаш и спазваш) или процедури (как да се организираш и кой да отговаря). 

Тези изисквания ги знаем всички, защото сме ги чували - наричат ги "доверие" или "сигурност", или "загриженост", или нещо друго подобно. Трябва да имаш доверие към адвоката си, към доктора, към охранителя, към преводача ... Трябва да си сигурен, че услуга ще ти бъде доставена когато ти потрябва или че данните за теб и твоята фирма ще бъдат опазени. Трябва да очакваш, че избрания от теб консултант ще е истински загрижен за успеха ти. Очакваш одиторът, който оценява системата, да е обективен, независим и добронамерен ... Много са случаите, в които подобни "изисквания от висок порядък" са критично определящи и стоят над всякакви други "изисквания за просто техническо изпълнение", за поведение или друго, за което може да напишеш инструкция от типа "Прави ЕДНО! След това - ДВЕ! и т. н ...". Опиташ ли да съставиш инструкция за постигане и поддържане на доверие, резултатът ще е един - откровена глупост. Но може да е подходящо да има методически указания ...  

Мястото на изискванията от висок порядък е в политиката на системата -
там те трябва да се високопоставят и изговорят не от някой друг, а от Първия. 

Вероятно там е смисъла на текста "ръководството трябва да определи политиката ..."

Думата на ръководството за това кое е най-важно, трябва да се "чува" в политиката.

Няма кой друг и няма къде другаде в една система да се постанови - "Тука е така!"

И всеки, който е приел да се води от една Политика, няма как да прави друго